2 юни 2015 г.

Критически прочити

"Захар и шафран" не спира да открива своите читатели, почитатели и критици. Те намират в малкото томче различни неща, споделят ги със сродни четящи души в интернет и не възразяват ние пък да ги споделим с вас.

Още при излизането на романа - преди, ехеее, пет години, Христо Блажев, читател, редактор и книголандец, възкликна: "Захар и шафран" на Джеси-Даниела Кънева ще ви разтопи".

"Вярвате или не в прераждането, тази книжка ще ви хареса - написа тогава Христо. - С много финес младата авторка повежда сред два колкото различни, толкова и подобни свята - средновековна Португалия и съвременна България. Как се свързват двете неща ли? Не знам, но Джеси Кънева е успяла да ги вплете.

Не мога да обясня точно защо, но португалската част от повествованието ме привлече много повече, най-малкото стилово, но към края си съвремието встъпи във властта си и ме подтикна да препрочета няколко страници. А това не правя често със сигурност", признава Блажев и този комплимент топли сърцето на автор и редактор.

Неотдавна пък захарно-шафраненото четиво срещнало Роман Димитров, филолог, учител, белетрист.

"Португалия от отдавнашни времена се преплита с тук и сега - започва Роман критическия си отзив. - Историята на португалката е сякаш по-интересна и екзотична. Там обаче на два пъти нещата почват като в "Осъдени души" и двата пъти се ражда дете. В повече ми е. Вторият път можеше да е моряк...

Нашата героиня е онова, което предишното поколение нарича палавница и лудетина. Запитах се по едно време защо всички мъже са влюбени в нея, пък никой не й посяга? Мислих по това.

Езикът на романа е чист от шаблони и трафарети, красив и донякъде добродетелен. Избегнати са красивости и драматични пейзажи. Не запомних нещо типично португалско...
Просто едно след друго се случват неща. И ето ти цял живот.
И още един."

Че португалският сюжет не е отблъснал читателите със своята отдалеченост във време и пространство, със своите имения, манастири и пътуващи артисти, е радващо. Защото той е ключ към съдбата на "палавницата", в която са влюбени всички мъже.

Впрочем ключът пасва на една ключалка чак във втората книга - "Кехлибарената долина". И се превърта, за да отвори дверите на възприятието за романовия свят на Джеси Кънева.