28 февруари 2013 г.

Деца с имена на божества...

Списание "Усури" "нарече" 2013-а на децата. На отношенията, на взаимодействията между малкия човек и "неговите" възрастни.
И приятелите на "Усури" отговориха на въпросите на списанието за това - какво ги движи като родители.
Сред тях е и Джеси Кънева.


Можеш ли да определиш отношенията си с твоето дете с една дума. Коя ще е тя?
Денис: Приятелство... но както си му е редът между тийнейджъри - с всичките "абе бате", "добре бе, отворко", сръдните, разправиите, пазарлъците.
Рафаела: Любов... каквато е в дебелите книги - дълготърпелива и неизискваща. Абсолютно съвършена.
Има ли заложено нещо в името му? Как го избрахте?
Денис: Като беше на 6-7 години, казваше: "Аз съм кръстен на бога на ракията" или "на оня пич с виното". И малко ми беше трудно, докато му обясня, че Дионис е преминал от тракийската в гръцката митология. И че е оня пич със слънцето, мъжката енергия, живота, тукашното и отвъдното, елените и белите коне... и изобщо бога на всичкото... Предполагам, че сега вече го разбира. Обаче едва ли се интересува.
Рафаела: Тя трябваше да се роди зодия Риби, пък нали това е зодията на лечението и лечителите... Затова си мислех, че е много подходящо да носи името на архангела, който лекува и ичето му означава "Бог лекува"... После, като се роди и в болницата казаха "Дано стане докторка"... Дано, но и танцьорка да стане, дано да лекува с присъствието си от лоши мисли и постъпки...

Следваш ли метод или система в грижите, които полагаш за него? Или подсказва сърцето?
Може би съвсем малко - от възгледите на анастасийството за божественото съвършенство на децата. Абсолютно съм убедена, че децата са по-съвършени от нас и се старая, доколкото мога, да не им преча в това съвършенство, да не го изтривам и да не го изличавам... не знам обаче доколко успявам.

Чувстваш ли вътрешните способности на детето? Как се изявяват те?
Денис: Той е на 16 и досега не се е скарал с никого. Никога не се е бил. И е приятел на всички. Като беше дребосъче, много се тревожех, че ще го набият на улицата примерно. И все го записвах да тренира бойни изкуства. А той се отказваше на третата тренировка и до днес е категоричен, че не може да бие хора. А аз до днес се притеснявам, че ще го набият някъде. Е, още не се е случило.
Рафаела: А тя е бебе. Отначало мислех, че е една нежна и мечтателна Рибка и си казвах, че такива трябва да са момичетата... Обаче вече е на 9 месеца и демонстрира все по-силен характер на воин. Един такъв непреклонен и виторог "овенски" нрав. И си казвам: "Ами и такива трябва да са момичетата..."

Коя роля е най-важна в отношенията ви - на родител, на партньор, на учител?
За мен най-важна е ролята на наблюдател. Каквото и да вършат, те чудесно се оправят сами и единственото, което мога и искам, е да наблюдавам и да се наслаждавам. И - надявам се - да не им преча много-много.