13 декември 2011 г.

Вероятно и вие сте се питали:

Защо, дявол го взел, в самия край на "Захар и шафран" Андър налетя на Естир на брега? Тези двамината ги зърнахме само за миг, те се разхождаха край Евксинския понт, Гостоприемното море, Естир - с приятелки, Андър - сам с мислите си.
Срещнахме ги само на една страничка, не ги познавахме отпреди, каква е връзката им с бурните съдби на Ещер де Протетуш - наследница на пиратски богатства, възпитаничка на католически колеж, и Стела, художничката, която гради театрални декори и нещастни любови?
Джеси Кънева, вярна на литературното предизвикателство, ни остави с отворени уста насред този отворен финал на дебютния си роман. За да ни провокира да чакаме продължението, да търсим отговорите, закодирани в имена и съдби, да се вълнуваме, докато редим пъзела.
И ето, в "Кехлибарената долина" пъзелът се подрежда. Стела все още проектира декори за театрални постановки, но вече е по-мъдра, що се отнася до обсебващите връзки. Дори една авантюра с богатия Александър приключва по-скоро, отколкото човек би могъл да предположи, познавайки емоционалната ни героиня. Тази авантюра е като отглас от оная далечна, разтърсваща среща на брега на Понта...
Четем за Стела, която шари великденски яйца и рисува икони сред идилията на родното си село, и за Естир, тракийската царкиня, така пълна с обич към хората, и мигом разбираме, че съдбите им следват тъничка, но здрава нишка през векове и хилядолетия.
Като че изгубената душа на Естир е преминала у красивата Ещер, за да изстрада болката от загубата на най-обичните си същества, а сетне се е преселила у Стела, където свива гнездо в сърцето на едно чувствително и състрадателно момиче.
И кармичните двойки вече са кармични тройки, и отговорът на много жизненоважни въпроси е по-лесен.
Например: Как така те познавам, след като никога не сме се срещали? Откъде знам, че ти си моята половинка? А ти откъде знаеш, че аз съм твоята? Винаги ли ще бъдеш до мен?
Винаги. В кехлибарените долини на съдбовната любов...