8 март 2011 г.

Любовта е захар, разочарованието - шафран

Питали ли сте се коя е най-голямата любовна история на този свят? И какво всъщност ни кара да приемаме всичко, свързано с любовта, толкова лично?
Голямата любов започва от нас и „засяга” на първо място Бога – тогава ще имаме съвършени отношения и с другия пол, но не само с него, а и с животните, с растенията, написа ни буквално преди минути големият ни приятел Враджа Кришна Дас. Представяме си го – с неизменната му броеница, прехвърлящ наум не само думите на Маха мантрата, но и капките на първия от много време насам дъжд там някъде, на ръба на Африка...
Това кратичко и съдържателно определение – кой знае защо, ни накара да отворим пак „Захар и шафран”. Мъничка книжка, в която броеницата от думи те потапят в темата за любовта толкова умело, че... забравяш да дишаш. Любовта, която изпитваме към света наоколо, е отражение на любовта, която даряваме и на себе си. Джеси Кънева не го е написала точно така, но главната героиня се задушава именно защото обкръжението й не позволява да се превърне в извор на прекрасното и съвършеното.
Живеем миг, но този миг има едно предназначение – съвършенството, долавяме още между редовете на „Захар и шафран”. Помислете си кой заслужава точно днес този миг съвършенство. Поднесете му го! И го обичайте – завинаги.
„Захар и шафран” не е като другите книги – затова и може да я намерите на необичайни места. В книжарничка „Фея” в Бургас. В студио „Йога Дивали” в София. Или сред ароматните подправки на Михаела на „Иван Асен II” – пак в София. Има я още до хлябовете в „Инкетинке”, а отскоро и в езотеричната книжарница „Елрид” до НАТФИЗ. Все ароматни места, в които да вдишате любов, да издишате пролет...

А сп. „Усури” й прави компания в тези гостоприемни за духа пространства,напомня Краси Проданов, главен редактор на списанието, което обича журналистическите текстове на Джеси, и автор на горните влюбено-ароматни редове.