15 февруари 2011 г.

Църквата ни бяга от проблемите на обществото като дявол от тамян

„Може ли да предизвикате обществена дискусия в медиите къде е църквата, когато става въпрос за бедните и изоставените деца. По този начин тя ще бъде принудена да направи нещо“, пише Анумати до сп. „Усури“.

Да предизвикаме обществена дискусия по каквато и да било тема, бихме могли единствено ако можем да си платим за това. Също, ако има политически интерес, което в превод значи `ако се касае за пари`, отвръща на страниците на изданието Джеси Кънева.
Що се отнася до родната Православна църква, боя се, че би се ангажирала единствено с полемики относно това - колко ангели могат да кацнат на върха на игла. Или колко точно червенокоса може да бъде една жена на неделна литургия, за да не бъде одумана от пламенните църкварки и местния свещеник.
Добре.
А сега сериозно: за разлика от Католическата църква, която е извънредно социално ориентирана (знаете, там аборти не се приветстват – предполага се, че ничии деца има в изобилие; следователно църквата е задължена да се погрижи за произведените вследствие на строгата си доктрина бездомни невръстни ангели)... за разлика от Лутеранската църква, която е извънредно практично ориентирана (вероятно знаете, там християнската доктрина се разглежда като продължение – или допълнение – на семейния, тоест брачен договор и домашните ежедневни проблеми са основен приоритет)... та, за разлика от Католическата и Протестантската църква, източното православие е трактовка с ударение на мистицизма. Иначе казано, нашата ортодоксална църква се посвещава на божествената възвишеност на светиите и ангелите и с изискано презрение отминава ежедневните нужди на някакви си бедстващи и мръзнещи бездомни деца. Така или иначе един ден всички ще отидем на онова по-добро в своята възвишеност място, където ще бъдем завинаги утешени и облекчени.
Не ми ли вярвате?
Поприказвайте си тогава с добрите чичковци - преподаватели и специалисти по догмáта, дето населяват Богословския факултет срещу „Шератон“. На мен вече ми омръзна да водя безмислени разговори за количеството ангели, кацнали на върха на игла.
Колкото до бедните и изоставените - Господ да им е на помощ.
И все пак твърдо вярвам, че преди да стигнат до наднебесната инстанция, ничиите деца имат възможност да бъдат спасени от родната ни социална политика (защото институциите, посветени на детската закрила в България, направиха огромна реорганизация в последните години и напоследък реагират извънредно адекватно... и не на последно - никак не се вълнуват от религията на изоставените деца.)
Но аз си мисля, че тук въпросът не опира до обществена дискусия за разбуждане вниманието на църквата, нито до оптимизиране на Държавната агенция за закрила, а фиксира онези родители, които „произвеждат“ бедни, гладни, нищи и ничии деца.
В крайна сметка спасението се нарича превенция. А в тази превенция ортодоксалната църква може да се включи, ако пожелае. Искрено съм убедена, че ако подрастващите бъдат приучени към отговорност и светъл порив - или идеал за светло бъдеще даже - където Църквата много уютно може да се намести, то бедните и изоставени деца ще намалеят чувствително.
Тъй като, преди да има църква и социални грижи, работещи за него, всяко дете има родител, който го е обрекъл на самота, студ и неволя.