18 януари 2011 г.

Джеси Кънева търси изгубения ключ към съвършенството

Като бях на 3, стъпвах само на пръсти и не си представях живота по никакъв друг начин освен в балетната зала, споделя писателката на фейсбук-страницата на сп. „Усури”, където изданието представя своите автори. Мая Плисецкая беше моята звезда.
На 5 си играех с голяма кожена чанта и все „отивах на училище”.
На 8 срещнах Мики Маус и се заклех да стана аниматор. Още обичам Уолт Дисни.
На 13 си обещах да осиновя деца от различни раси. Мисля, че бях сериозно повлияна от Жозефина Бекер.
На 17 открих астрологията. Лягах и ставах с Линда Гудман. Още я знам наизуст (не знам дали ми помага, или пречи...).
На 21 се врекох във вечна любов на Никола Тесла. Искаше ми се и аз да мога така свободно да се разхождам из полетата на физиката, сякаш съм в собствената си градина.
Днес просто ми се иска да намеря загубения ключ към това „точно след една ръка разстояние да стигна там, закъдето съм тръгнала”... Защото именно там ме чака съвършенството.

Съвършенството Джеси материализира преди една година в дебютния си роман „Захар и шафран”. А танцът все още е важна част от Джесиния светоглед, както разказват илюстрациите в книгата, също нейни. – Б. р.