25 януари 2011 г.

Спи, бунтувай се, обичай

Вместо да яде и да се моли, героинята на Джеси Кънева от романа „Захар и шафран” се вслушва в стъпките на миналото, отразени от сънищата й.
Насън младата художничка Стела узнава неща, които наяве няма как да научи – че е брънка от дълга верига съдби, че животът й е огледало на битието на хора, които никога не е познавала.
Докато спи, Стела среща едно свое друго, по-ранно превъплъщение. Момичето, което се дави в съня на Стела, сякаш нещо е сбъркало в молитвите си, та все не успява да получи от живота това, което иска.
А самата Стела пък изобщо не се моли. Нейното общуване с по-висшите сили е минало през всевъзможни медитации, мантри и фън шуй декорации, но все без полза. Поне докато не намира сили да се разбунтува срещу рутината на ежедневието. Във всичките й проявления – работа, дом, връзки...
И като стана дума за връзки... Двете Джесини героини обичат страстно и обсебващо. Гордата и грешна любов на Ещер обаче потъна заедно с нея в хладните води на океана. За да се прероди в новооткритата любов на Стела - онази Стела, която замалко не се удави, но откри ключа – да даряваш свобода на тези, които обичаш...
Тогава и сънят е пълен със сладкия мед на хармонията.

18 януари 2011 г.

Джеси Кънева търси изгубения ключ към съвършенството

Като бях на 3, стъпвах само на пръсти и не си представях живота по никакъв друг начин освен в балетната зала, споделя писателката на фейсбук-страницата на сп. „Усури”, където изданието представя своите автори. Мая Плисецкая беше моята звезда.
На 5 си играех с голяма кожена чанта и все „отивах на училище”.
На 8 срещнах Мики Маус и се заклех да стана аниматор. Още обичам Уолт Дисни.
На 13 си обещах да осиновя деца от различни раси. Мисля, че бях сериозно повлияна от Жозефина Бекер.
На 17 открих астрологията. Лягах и ставах с Линда Гудман. Още я знам наизуст (не знам дали ми помага, или пречи...).
На 21 се врекох във вечна любов на Никола Тесла. Искаше ми се и аз да мога така свободно да се разхождам из полетата на физиката, сякаш съм в собствената си градина.
Днес просто ми се иска да намеря загубения ключ към това „точно след една ръка разстояние да стигна там, закъдето съм тръгнала”... Защото именно там ме чака съвършенството.

Съвършенството Джеси материализира преди една година в дебютния си роман „Захар и шафран”. А танцът все още е важна част от Джесиния светоглед, както разказват илюстрациите в книгата, също нейни. – Б. р.