15 ноември 2010 г.

Здравей, Джеси,

Искам само да ти кажа колко много ми хареса твоята книга и как попаднах на нея.
Ровейки се из Интернет, попаднах на сайта на БНТ и там в някакво културно предаване се споменаваше „Захар и шафран”. Не мога да ти опиша как нещо ме привлече към това заглавие, оттам - към твоя блог, и вече знаех, че ще имам тази книга.
Намирайки свободно време, след няколко дни отидох в една книжарница „Пингвините” (без да знам, че там се разпространява книгата ти) и много бързо, като че ли някой ме насочваше, извадих твоята книга - единствен екземпляр, сбутана между други книги. И се започна...
Чета я вечер, преди да заспя, взимам я и на работа - ако мога в почивката да хвърля един поглед, но всъщност като че ли се страхувах, че докато съм на работа, някой ще ми я открадне. А после сърцебиене и балсам за душата, докато я чета. Толкова близо до мен, толкова истинско! А после ужасът, че свършва... И накрая убеждението, че трябва да я препрочета, но засега съм я прибрала, защото имам много за четене, а малко време. Имало хора като теб, Джеси, които знаят повече от другите, защото вътре в себе си знам, че всичко написано в книгата е истина!
Мила Джеси, благодаря ти за тази книга! Моля се, когато напишеш следващата си книга, библиотечният ми ангел да ме заведе при нея така, както ме заведе при „Захар и шафран”!
Бъди здрава! Прегръщам те и те целувам като сестра!

Ивелина Делинешева

Б. р.: Ивелина, благодарим ви за милите думи. Те означават много за нас – автора и редактора на духовното пътешествие „Захар и шафран”.
Не искам да ви разочаровам, но Националната телевизия не обърна внимание на книгата – нито при нейното излизане, нито по-късно. Открили сте моята покана за представянето на романа във форума на едно предаване за култура, излъчващо се по сателитния канал. Техните „библиотечни ангели” ги водят само при мноооого изтъкнати писатели. Там Джеси Кънева няма шанс.
Но пък ви има вас, читателите на „Захар и шафран”...