15 ноември 2010 г.

Здравей, Джеси,

Искам само да ти кажа колко много ми хареса твоята книга и как попаднах на нея.
Ровейки се из Интернет, попаднах на сайта на БНТ и там в някакво културно предаване се споменаваше „Захар и шафран”. Не мога да ти опиша как нещо ме привлече към това заглавие, оттам - към твоя блог, и вече знаех, че ще имам тази книга.
Намирайки свободно време, след няколко дни отидох в една книжарница „Пингвините” (без да знам, че там се разпространява книгата ти) и много бързо, като че ли някой ме насочваше, извадих твоята книга - единствен екземпляр, сбутана между други книги. И се започна...
Чета я вечер, преди да заспя, взимам я и на работа - ако мога в почивката да хвърля един поглед, но всъщност като че ли се страхувах, че докато съм на работа, някой ще ми я открадне. А после сърцебиене и балсам за душата, докато я чета. Толкова близо до мен, толкова истинско! А после ужасът, че свършва... И накрая убеждението, че трябва да я препрочета, но засега съм я прибрала, защото имам много за четене, а малко време. Имало хора като теб, Джеси, които знаят повече от другите, защото вътре в себе си знам, че всичко написано в книгата е истина!
Мила Джеси, благодаря ти за тази книга! Моля се, когато напишеш следващата си книга, библиотечният ми ангел да ме заведе при нея така, както ме заведе при „Захар и шафран”!
Бъди здрава! Прегръщам те и те целувам като сестра!

Ивелина Делинешева

Б. р.: Ивелина, благодарим ви за милите думи. Те означават много за нас – автора и редактора на духовното пътешествие „Захар и шафран”.
Не искам да ви разочаровам, но Националната телевизия не обърна внимание на книгата – нито при нейното излизане, нито по-късно. Открили сте моята покана за представянето на романа във форума на едно предаване за култура, излъчващо се по сателитния канал. Техните „библиотечни ангели” ги водят само при мноооого изтъкнати писатели. Там Джеси Кънева няма шанс.
Но пък ви има вас, читателите на „Захар и шафран”...

5 ноември 2010 г.

„Захар и шафран” – една приятна изненада

Прочетох с голямо внимание и удоволствие романа на Джеси Кънева „Захар и шафран”.
Признавам, че името на авторката не ми говореше вищо, но от корицата на книгата ме гледаше едно усмихнато и лъчезарно създание, което сякаш ме подканяше за потъна в света на героите и конфликтите на рода Протетуш.
Кънева, ако и да е дебютантка, умее да фабулира, да плете интрига, да създава завладяващи образи, дори да преплита темпорални пластове от времето на португалския XVIII век и началото на нашенския милениум, в които съдбите на главните героини Ещер и Стела огледално се припокриват и сближават.
Докато четох романа, се възхитих на писателската култура на Кънева, на умението й творчески да преработва и осмисля наследството на латиноамериканския магически реализъм – в частност Маркес („Любов по време на холера”, 1985) и особено на света на бразилския магьосник на словото Жоржи Амаду, познат ни от прочутия му роман „Дона Флор и нейните двама съпрузи” (1966).
Това съвсем не означава, че писателката плагиатства или си остава на нивото на една преработена визия и реминисценция.
Напротив!
Кънева органически и креативно използва достиженията на латиноамериканския епос не само за да лансира една екзотично-универсална история за любовта и човешката инициация, колкото да ни накара да се вгледаме в себе си, в своите привички и слабости, имплицитно и ненатрапчиво подканяйки ни да се променим към по-добро.
Аз не съм специалист по спецификата на женското писане, но усещам в натюрела на Даниела Кънева вкус, натрупана култура, усет за мяра, желание да бъде атрактивна и ефективно въздействена, лаконична и ненатрапчива, исторически и психологически правдива и достоверна.
Историята, която разказва и с която ни пленява, е красива и нежна, тъжна и поучителна, интересна и увлекателна.
Тя се чете и осмисля в движение.
Всъщност и в съдбата на Ещер между 1726 и 1747 г., и в драмата на софийската художничка декораторка Стела от първите години на XXI век на преден план е защитата на свободната женска воля, водеща основно до грешки и трагедии, но и оказала се същностен белег в характера, поведението и съдбата и на Ещер, и на Стела.
Ещер от Авейру, претърпяла крах в интимните си чувства с двамата свещеници Луиш де Регалиш и Естебан, и Стела, мятаща се между Филипе, бившия й съпруг Алфи, Тома, Стефан, Дарен – най-верния си приятел, и Александър, с когото накрая решава да се обвърже.
Двете героини търсят път и цел в живота си, те са еманципирани, открити, образовани и емоционално уязвими.
Ещер определено е изпреварила времето си с желанието сама да определя интимните си партньори и еднолично да гради съдбата си дори като самотна майка.
Това в средата на на XVIII в Португалия е не само грях, то е равносилно на самоубийство. Логично и Ещер намира смъртта си, след като разбира, че е изоставена от отец Естебан.
Докато за съвременничката ни Стела е по-важно да скъса със стереотипите на досегашното си съществуване, да освободи от кармични връзки и влияния своите приятели и обожатели, да избяга от столичната суета и да търси пристан и ориентир на село, в обятията на новото си завоевание Александър.
Така тя отстранява от себе си своята изключителност и космополитност и в очертанията на една все по-подкупващата нормалност осмисля своя земен път.
Даниела Кънева гради балансиран и добре конструиран сюжет.
Недоумение буди само пришитата от една страница трета част със срещата на тракийския търговец Андър и младата красавица Естир.
Това е неподходяща кръпка, разглеждана като вариация на съдбата на вечната жена – красавица и търсачка на духовни ценности, неумело и неадекватно лансирана в края на повествованието.
Този гаф обаче не може да заличи приятния спомен от срещата с едно талантливо дарование, от което в бъдеще ще очакваме нови и интересни предизвикателства.
Същевременно добре разбирам, че малкият ми отзив е само една начална стъпка по пътя на успеха и утвърждаването на Джеси Кънева, която съдбоносно се нуждае и от системна медийна разгласа и от подпомагане от издатели с по-голям потенциал, за да разкрие напълно своите писателски възможности, които несъмнено притежава.

Борислав Гърдев

Б. р.: Литературоведите са странни птици. Те знаят за сюжетите, фабулите, характерите и обратите, ала не усещат красотата на един полет, който само сътворяването на нещо ново може да ти даде.
Този полет не е нито „женско”, нито „мъжко” писане, той е онова, което не може да стои затворено в теб и иска да излезе, за да иде да дари с криле и други хора.
Докато летиш със свръхзвуковата скорост на вдъхновението, не те интересува кое къде си „пришил” – платното си не възприемаш като окъсели дънки, а като огромен 3D визуализатор, вътре в който живееш.
Ти си всеки един от героите си и едновременно с това си режисьорът на грандиозния спектакъл. Вливаш душа у всички тия хора, които плачат, обичат, взимат решения на страниците на твоята книга. Сам взимаш решения за животите им. Натоварваш ги със собствените си търсения, болки и съмнения. Позволяваш им да пораснат, да се развият. Ти порастваш чрез тях. Като твои деца са. Но и като твои приятели също. Разговаряш с тях, обсъждаш нещата, които те вълнуват, на виртуално равнище – в магичното пространство на литературната матрица.
А когато и читателят възприеме Стела-Ещер като своя приятелка, значи магията се е получила...

4 ноември 2010 г.

За десет дни 180 души

си свалиха текста на дебютния роман на Джеси Кънева "Захар и шафран" от библиотеката за електронни книги e-bookbg.com.
Искахме това увлекателно четиво да стигне до повече хора за кратко време, и то безплатно.
Искахме да проверим дали файлът е така интересен, както книжното тяло, за четящия човек. Или повече?
Щеше ни се да присъстваме по-ярко в свободното пространство, известно като Интернет.
Което ти дава възможност да си близо до хората и нещата, харесвани от теб...