9 септември 2010 г.

Духовни пътеки прокарва роман предизвикателство

Понякога просто не можеш да повярваш, че това ти се случва! Пак!
Пак ти разбиха сърцето, пак те забравиха при разпределението на материалните блага във фирмата и пак - за кой ли път - брилянтната ти идея, споделена пред неподходяща аудитория, се оказа пълен, ама пълен провал!
Наистина не можеш да повярваш!
Но в какво всъщност вярваш?
Стела, героинята от романа на Джеси Кънева "Захар и шафран", вярваше, че сама дирижира симфонията на живота си. Нещо повече - че сама я композира!
Но хаосът в живота на Стела се оказа отражение на отдавна отминали съдби. Един сън й го подсказваше непрекъснато...
Стела усещаше, че е свързана с хора, които е познавала и преди. В предишен свой живот. Че проблемите, които не е решила тогава, я връхлитат отново и отново.
И когато сънят се превърна в действителност, младата художничка направи решителна стъпка.
Но не такава, каквато извърши Ещер - красивата владетелка на средновековния замък в Авейру. Ещер не успя да се пребори за своето щастие, потъна във водовъртежа от любов и страдание и в... морето.
Нашата съвременничка Стела стори друго - тя избра да пресече яростната спирала от нещастни любови, чувство за вина, обсебване на човека до теб. Стела избяга - от София и от рутината. Реновира до последния детайл своя бит и дух.
Заживя в китно село някъде в България. Старата наследствена къща грейна, детето растеше свободно и на чист въздух.
Самата Стела се освободи от затормозяващите връзки и задушаващото покровителство и съгради щастието си върху съвършено нов за нея принцип.
А този принцип повелява да освободиш хората, с които си свързан, от задължението да страдат заедно с теб, да се чувстват виновни за нещо, случило се на теб, да носят отговорност за твоите решения.
Освободена, съдбата на Стела пое в нова посока.
Развръзката и на твоята съдба се крие в единствената правилна постъпка, която трябва да предприемеш.
Коя е тя?
Ако поровиш в себе си, ще я откриеш, повярвай...