16 юли 2010 г.

Пет причини да вземете "Захар и шафран"

на плажа (както ще направя аз):

1. Един следобед стига, за да пребродиш през съдбите на героите в този вълшебен роман - нещата стават бързо, а персонажите са някак "огледални" и разбираш, че ако нещо се е случило преди, ще се случи пак, макар и не съвсем същото, а това увлича, "дърпа" те да прелистваш страница след страница, искаш да узнаеш кой, как, защо...
2. Водната стихия в романа играе важна роля - морето слага край на една житейска драма. А ти седиш под чадъра, слушаш го как "шепне" на метри от теб и четеш за съдбовната му мощ...
3. Героинята на "сладко-ароматното" четиво Стела е тъй чаровно-дива и непредвидима, че няма как да не ти се прииска да направиш нещо по детски шантаво - да построиш пясъчен замък, да хванеш в длани пасаж дребни рибки, да долепиш до ухото си рапан - разказвач.
4. В разгара на лятото е някак разхлаждащо да "видиш" как Стела е подредила дома си за Коледа! В артистичната й дневна тича невръстният й син, натруфен с ангелски крила, твоят ангел пък дотичва с боси крачета и излива върху гърба ти кофичка хладна морска вода...
5. Така, както захар и шафран не се смесват, не бива да смесваме илюзии и реалност. Но да избягаме от действителността - па макар и за часове! - в една красива литературна илюзия, е прелестно, нали?