20 април 2010 г.

Вкусен грях

Като всяко забранено нещо и плътските удоволствия са обвити в тайнственост и копнеж. Поне така счита Джеси Кънева, нарекла публичния дом в средновековния Авейру "Захар и шафран".
Сладост, екзотика, цветно петно в стерилно-сивия делник, вероятно така би "стояло" наименованието на подобна "институция", ако наистина съществуваше.
В художествената вселена на романа обаче тя е съвсем реална - тук бяга от тежките отговорности на фамилното богатство дон Алфонсито, с танцьорките от "Захар и шафран" се развлича, отваряйки за тях дома си. И проститутката Иношентия е от бардака с име на чуждоземни подправки - и обратно там я напъжда властната Ещер, когато се завръща от католическия манастир, където попива обноски и възпитание.
"Захар и шафран" кацна на корицата на прелестния дебютен роман на Джеси след немалко лутания из словесната градина на българския език.
Автор и редактор си разменяха идеи за заглавие с ожесточението на тенисиграчи. Не взеха надмощие обаче ни "канелените" сервиси на писателката Даниела Кънева, ни будисткият бекхенд на редактора Светла Иванова.
Надделя шеметното хрумване на Краси Проданов, главен редактор на сп. "Усури". Краси отсече: "Захар и шафран".
Според "кръстника" на романа именно това иначе греховно място е някакво островче на спокойствието сред бурното житейско море на нашите герои. В "Захар и шафран" сякаш времето спира, този пристан на свободната любов някак се е опазил от вихрите на съдбата...
И така Стела, страстно копнееща да се изтръгне от въртопите на онова, което й бе писано, заживя в канелените корици на романа "Захар и шафран".
Опитайте и вие сладостното удоволствие от пълното сливане с една съвършена творба...