23 февруари 2010 г.

Исус в бяло

Образът в средата е бял не само защото представя Възнесение.
"Иска ми се майките да могат да показват на децата си такава икона - обяснява авторката Джеси Кънева, - и да им казват: "Вижте, това е един много добър човек, за който трябва да знаете..." А със светлината си той да ги привлича!"
Най-мащабният й проект, откакто се занимава с иконопис, иконата "Животопис на Иисус Христос", отнема на Джеси почти година и половина. Идеята идва от видяно в руски албум с репродукции, наречен "Образите на Иисус Христос". Запленява я с въздействащото си съдържание - в центъра е възнеслият се Иисус, а около него има сцени от Новозаветната книга "Деяния". Джеси обаче решава да посвети цялата икона именно на земния живот на Христос. Затова вместо апостолите рисува сцени от дните му по земята - вляво са, така да се каже, светлите часове, тези, в които виковете "Осанна" се чуват навсякъде. Вдясно са най-мрачните сцени - тези на Страстите Христови и разпятието.
Джеси добавя и много други елементи, превръщайки иконата в напълно самобитно произведение. "Няма нищо, което да се отклонява от канона - подчертава тя. - Сцените, които са в кръга около възнеслия се Иисус, са или реално съществуващи икони, вмъкнати като детайл в тази, или точно описание на библейските събития."
Първата библейска фигура, която Джеси нарисувала, била на Богородица. Случило се, когато художничката и писателка била в шести клас и с водни боички, при това във време, когато иконописта не била особено поощрявано занимание. Преди пет години Джеси започва да изучава иконопис и да прави първите си зрели опити. Казва, че това променя и нея самата - символите на вярата изведнъж се оказват не в институциите или правилата и нормите, а във вътрешния диалог с Бога. Сигурно затова Евангелието, което възнеслият се Спасител държи в ръце, е отворено точно на тази страница: "Вие съдите по плът; Аз не съдя никого..."

Краси Проданов, сп. "Усури"

7 февруари 2010 г.

Историята на това заглавие

се корени в начина, по който текстът заживя сред хората, първи имали щастието да се докоснат до него.
Пъстрата словесна тъкан на романа "Захар и шафран" на Джеси Кънева вдъхнови много идеи за наслов, но само една от тях стигна до корицата му.
Но за това - по-късно.
Сега да разберем какво е "Захар и шафран".


Ещер и Дориану притежаваха всичкото изобилие на този свят, защото имаха канелената гръд на черната Бланка и нежните й милувки, а и слепият господар предпочиташе да прекарва горещите следобеди на пост в детската стая, наместо да обикаля и надзирава имотите си, каквато беше някогашната му привичка.
Някъде по това време от Порто пристигна младият Алфонсито. Възмъжал и порасъл, едва на 16, но с вид на напълно съзрял мъж, Алфонсито се завърна у дома, за да поеме управлението на семейното богатство. Едва три години по-рано любещите родители го изпратиха в онова прехвалено училище за млади господари, където единственият син трябваше да усвои тайните на всички рицарски изкуства и да попие познанията и културата, отличаващи неговата каста. Доколко даровит беше Алфонсито в усвояването на науките, ние никога няма да узнаем, истина е, че момчето беше умно и схватливо, но като че ли целите на съществуването му бяха по-други. Младият дон Алфонсо беше разглезен от извънмерното внимание на майка си и гордостта на баща си. Беше приучен от най-ранна възраст да пожелава и да получава само за едно примигване време. Растеше с убеждението, че всичко на тоя свят се полага нему.
Алфонсито имаше светлата буйна коса и несломимия дух, характерен за рода на Протетуш, и нищо от мекотата на богобоязливата си майка. Студените му очи гледаха непреклонно още когато беше на 13 и такъв си остана до края.
Слепият му баща не разбра навреме, но из Авейру се говореше, че само няколко седмици след завръщането на Алфонсо де Протетуш у дома в града се установили цял табор пътуващи музиканти и бардак евтини разголени красавици. Никому не хрумваше по онова време да обвини господарското синче в покровителство на отявлените пороци, плъзнали из пристанищния град – пристанищните градове обикновено имат колкото щеш покровители на всички известни по земята пороци. А и Алфонсито беше едва на шестнайсет. Факт е обаче, че младежът едва изтърпяваше досадните нравоучения на баща си "Ако сториш зло, то ще ти се върне стократно, вярвай ми, сине"; още по-досадни му бяха протритите тетрадки на счетоводния баланс и книгите с приходи и лихварство – "Ама нали имаш цяла канцелария сметачи, татко?!"; да не говорим пък колко не понасяше скитането из хълмищата за бройкане на главите добитък: "Че пастирите са чудесно обучени, аз какво да търся навън в тоя пек?!". Селяните по полето и гражданите из каменните улици на града често виждаха младия господар забързан след поредната досадна бащина лекция право към новата кръчма "Захар и шафран", където се помещаваше и пристигналият от Порто бардак.