3 януари 2010 г.

Бунтът на Стела -

героинята на Джеси Кънева от дебютния й роман "Захар и шафран", тръгва от астрологията, която претендира, че знае всичко за един човек, и стига до сухото познание, предлагано ни от философските книги. В разговор със своя приятел от детинство Дарен художничката страстно защитава позицията си, че всеки сам е отговорен за своята съдба.
Вижте как изглежда новосъграденото Стелино верую:


Седеше си там срещу него, намъкната в анцуг, с разрошена в сто посоки коса и грамадни очи на кошута, а вътре в тия очи щури дяволски искри танцуваха със смирени ангели.
- Книгите изхвърлих - подхвана Стела, - защото осъзнах, че изобилстват от безмислици!
- Любимата ти тибетска философия на будизма - пълна с безмислици! Не мога да повявам! И астрологичните четива за транзитите на Плутон? И... сигурно прозренията на Рьорих? А ведическата кухня? И нея ли обрече?
- Не говорех за Рьорих - малко се смути тя, - имах предвид онези уверения на астролозите, че знаят всичко. И тези от фън шуй теченията, дето ти казват: "Ако промениш 27 неща в твоята стая, ще те постигне главоломен успех". И за тантрите, мантрите и молитвите, дето трябва да се учат наизуст до оглупяване... Разбираш ли? Те просто блокират мисълта!
- Какво? - не разбра Дарен.
- Ами, виждаш ли: прочиташ, че ако сложиш на лявата стена в дома си аквариум със златни рибки, ще забогатееш. Ама не забогатяваш. Всъщност нищо не се променя. Съветват те да намацаш стената на спалнята си в розово, за да имаш сполучлив брак. Дали ще сполучиш с такъв ход, особено ако си тъпачка, която цял ден зяпа сапунени сериали и мирише на запръжки? Вярваш ли, че розовата спалня ще те спаси тогава? Или плащаш на прехвален астролог да ти изфабрикува хороскоп. И там четеш, че си такъв и онакъв и че имаш всевъзможни качества. Сякаш сам не знаеш какъв си, та ти трябва и астролог наместо огледало, да ти казва що за човек си.
- Ами... разбираш ли, Стела, някои хора не са толкова наясно със себе си.
- Не били наясно! Разбира се, че няма да са наясно! Докато разни реклами им набутват в ръцете кльощави блондинки, а те всъщност предпочитат кръглички и смугли. Хората съвсем се объркват! - Беше се разпалила, явно бе размишлявала сериозно по въпроса. - Астрологът ти казва, че трябва да харесваш това или онова, да обичаш по еди-кой си начин, щото съответства на емоционалната ти карта, да се ожениш за еди-какъв си тип, щото най ще ти приляга, да се движиш в не-знам-коя си посока. Браво! Ами ти къде си през всичкото това време, та някой да ти предначертава твоите собствени посоки?! Трябвало да станеш инженер! И защо, моля?! Ами ако искаш да станеш осветител в театъра?!
- Май започвам да разбирам - обяви Дарен и подпря брадичка си с длан, като се облакти на масата.
- Ти им вярваш! Вярваш като луд на всевъзможни авторитети. Вярваш на астролога, на фън шуй декоратора, на сутрешния хороскоп по радиото и накрая съвсем се зомбираш! И после разни хора коментират пълни глупости с неуместни клишета: "Моята дъщеря е зодия Рак, затова е толкова пробивна", "Гаджето ми ме заряза и отиде при друга, ама нали е Козирог..." - Стела преправяше гласа си иронично.
Дарен продължаваше да я гледа безмълвно.
- Представяш ли си само?! Ама че глупости! Гаджето ти те е зарязало, щото си кокошка - изкоментира тя, - а не защото е Козирог!
- Дааа - проточи Дарен, - и какво да правим сега?
- Ами ще се наложи да разблокираме съзнанието си. Така мисля!
- Затова ли изхвърли книгите? Да не блокират мисленето ти с клишета?
- Точно затова - изгледа го тържествуващо тя, - няма да се докосна повече до блокиращите клишета! Ще се науча да мисля, без да се опирам на авторитети! Напълно се убедих вече: всичко в света се ръководи и се подчинява на свободната човешка воля. Във всяка една секунда всеки един човек притежава тая свободна воля. Стига да не му се пречи с глупави блокиращи клишета, човекът може да направи каквото си поиска. Да се помири с когото поиска и да се скара с когото пожелае.
- А да, това са основни характеристики на свободната воля - усмихна се Дарен.
- Не, разбира се - засмя се Стела, - имах предвид нещата, погледнати глобално. Даже и форматът на християнската молитва е странен, не мислиш ли? "Боже, моля те, помогни ми! Боже, дай ми!" Че какво повече да ни дава Бог? Всичко ни е предоставил във влудяващо изобилие. Имаме удобни тела, здрав разум, смекчаващи битието чувства. И какви ли не храни по дърветата. И забавления до премаляване: като почнеш от изгревите и сутрешния дъжд и завършиш с отливите и слънчевия залез. Всичко ни е дадено, а най-вече свободната воля!
Дарен бе зяпнал насреща.
- А ние ползваме ли даровете на Бог? Не! Само искаме още. "Господи, дай ми!". Свободната воля ни дава всичко. Само трябва да запретнем ръкави и да си го придобием. "Боже, прости ми!" Щом искаш прошка, значи се чувстваш виновен, нали така? А тогава защо не си простиш първо ти сам? И после да се помириш с оня, когото си обидил, а той да ти даде тая така желана прошка?! Това исках да кажа.