24 декември 2009 г.

Стелината Коледа

Откъс от романа на Джеси Кънева "Захар и шафран"

Коледното настроение в малкия апартамент на Стела беше на ниво "бляскаво изобилие". Като оставим настрана смехориите от вицовете за блондинки, Стела бе умно момиче и много сръчна и оправна, що се отнася до изобретяването на украси и гиздила. Тя обичаше около нея да е красиво. За празника бе нагласила панички с чаени свещи навсякъде из къщата, където синчето й не можеше да се протегне и да ги издърпа, а самото момченце бе дегизирано като ангелче с копринени криле, закрепени на гръбчето му. Детето подскачаше из стаите, опиянено от празничната атмосфера, и пееше нещо много вълнуващо, но неразбираемо за всички, които не владеят бебешкия език. Бившият съпруг – Алфи – пристигна в ранния следобед, натоварен с лъскави пакети подаръци и борови клонки, и веднага щом му отвори, Стела установи, че е забравила да се гримира. Но поне имаше време да смъкне кухненската престилка.

Що се отнася до Алфи, за него негримираната Стела беше най-красивото същество на планетата, а домашният й пуловер и протритите дънки му се виждаха по-привлекателни и от одеждите на танцьорката Саломе, тъй че той с готовност би предоставил главата си на бившата си жена, стига тя да беше се сетила да я поиска. Стела, разбира се, нямаше намерение да иска ничия глава и поради това всички се отправиха към коледната трапеза. Веднага щом свещите на масата бяха запалени, малкото ангелче се смъкна от стола си и повлече копринените крила на нова обиколка из осветените от празничните свещи стаи. Подскачаше и писукаше нещо на своя си език, така че повече приличаше на крилато маймунче, отколкото на коледен ангел. Накрая така се умори, че заспа безвреме, не дочака разопаковането на подаръците.
Стела и Алфи останаха сами в тихото спокойствие и – Господи!, сега пък трябваше да измислят за какво да си говорят. "Защо ме напусна?" – навръх Коледа беше неуместно. "Още ли ми се сърдиш, че си отидох от теб?" също не ставаше, така че трябваше да се измисли нещо по-неутрално, нали така?!
- Ъъъ, отдавна не си разказвала как вървят работите при теб, какво точно работиш сега? – Алфи беше наистина любопитен, знаеше, че жена му упражняваше какви ли не професии в различните периоди, умееше да върши различни неща, само не и да договаря заплащане за труда си.
Стела се усмихна и трапчинките й блеснаха на бузите:
- Ами приятели от една сценографска къща ме помолиха да нарисувам костюмите и декора за голямо театрално представление. Спектакъл, в който ще се пее и танцува, мюзикхол някакъв. Съвместна продукция на няколко държави, ще обикалят на гастроли. Искат да е пищно. И рококо. Така че – това правя – рисувам. Ей там са скиците ми – усмихна се пак.
Алфи беше делови човек:
- Вярвам, ще ти платят за това, нали?
Усмивката помръкна. Стела бе всеизвестна с липсата си на бизнес нюх.
- И аз вярвам, че ще ми платят, те са ми приятели.
- И приятелите продават сиренето с пари...
- Нека да не говорим за пари на Коледа, Алфи, моля те да сменим темата.
- Добре. Ще се омъжиш ли за мен? – Каза го, преди да помисли какво изрича. Осъзна колко искрени бяха думите му, когато сърцето му се сви болезнено от веселия и звънък като сребърна камбанка смях на бившата му жена.

22 декември 2009 г.

Подари ме!,

сякаш зове тъничкото томче, затворило в млечноохрените си корици мечтите по духовно съвършенство на една млада жена.
Жената е художничка и чувствителната й, отзивчива душа търси само красивото в живота. Но в миналото й има нещо, което трябва да бъде изживяно докрай. Защото Бог не обича недовършените работи и не прощава непризнатите грехове.
И така нашата героиня Стела решава да разкъса омагьосания кръг, в който се е завъртял животът й - няма повече да се влюбва нещастно в неподходящите мъже, няма да обсебва приятелите си и, разбира се, никакво самосъжаление повече!
Това нейно смело решение я отвежда сто километра встрани от цивилизацията и... векове назад във времето - дълбоко в кармичните корени на днешните й изпитания.
Дали житейският завой, който младата жена предприема, ще я отведе при мечтаното щастие и хармония?
Прочетете "Захар и шафран", дебютния роман на Джеси-Даниела Кънева, и пак ще говорим.