25 октомври 2009 г.

Боб и приятелство за вечеря

Ламята се рисува при Георги, Димитър обикновено убива цар Калоян, но на мене тази трактовка не ми допада - затова рисувам злото като античен гръцки лъв... Прочее синът ми Денис казва, че няма да ми говори, ако рисувам убийства на животинки... затова двамата с него измисляме следния сюжет: Като пристигне автобус с туристи - и свети Георги (или Димитър) облича доспехите, яхва добичето и се прицелва в другото животинче... Туристите снимат, снимат като побеснели, а като си тръгнат, светията и животните му си купуват зоб и боб и отиват да вечерят заедно у дома... а в неделя се разхождат заедно покрай реката и пеят тиролски песни. Заедно.

Икони и текст Джеси Кънева, сп. "Усури"

9 октомври 2009 г.

Анастасия

Едно време (преди няколко години) работех по цял ден в една скучна фирма. Седях от зори до здрач пред един скучен компютър и се занимавах до припадък с особено скучни фирмени задължения...
И както си се разнообразявах, ровейки из Интернет, попаднах на сайт, наречен "Анастасия, необикновена сибирска отшелница, която живее в тайгата".
"Ха-ха - казах си. – Още едно чудо невиждано, пак някоя абракадабра..."
Въпреки това се зарових в сайта, хайде пък да видим каква е тази отшелница...
Още преди да съм прочела и три реда, скептицизмът ми изчезна. Направо забравих за него. А в следващите дни забравих и за служебните си задължения... Докато не изчетох и петте книги (тогава толкова бяха публикувани в сайта), забравих всичко на света. Сигурно, ако някой ме беше попитал коя съм през онези няколко дни, щеше да се окаже, че и това съм забравила. Защото старото момиче беше се стопило някъде в монитора, а оттам излезе една съвършено нова "аз".
Връхлетяха ме всевъзможни мисли за това - как не се замисляме за най-обикновени неща, а си губим времето да се отдаваме на напълно лишени от стойност безполезности.

*
Не мога да изразя колко ми е трудно да пиша за Анастасия. А аз съм писател с близо стогодишен стаж... Но каквото и да понеча да запиша и си казвам, ама това Владимир Мегре и самата Анастасия вече са го казали... Неописуемо е. Най-съкровените неща нямат думи. Освен това в книгите на Господин Мегре няма нищо сложно – да кажеш, че са някакви неразбираеми трактати по философия и етика и да имат нужда от тълкувание... Няма такова нещо. Всичко пределно ясно е казано. Тогава какво има да добавям и аз отгоре на всичко.

*
Мога единствено за себе си да говоря. Преди да намеря Анастасия, също си живеех, ама май само съществувах. Бързах да си дам заработената заплата в първия магазин за козметика или дрехи, гледах най-новите филми, мечтаех си за поредния свръхмоден модел мобилен телефон... Бях съвършеното цивилизовано зомби. Като всички останали в големия град. И в големия свят.

*
И сега си живея. Обаче всеки ден все по-истински жива се чувствам. Пак работя, само дето не си позволявам да се отдавам на безсмислени каузи единствено заради заплатата. Не си позволявам работният ми ден да е 12 часов, а детето ми вкъщи да прекарва без внимание и компания. Пет пари не давам за кариерата си. Още по-малко ме вълнуват новите свръхскъпи модели техника, козметика или парцалки...
Сякаш свалих очилата с големите лупи и сега се уча да гледам света с истинските си очи.

*
Когато свалиш "технократските" очила, първото нещо, което се вижда в полуатрофираното ти полезрение, е тревата. Или голите клони (щото може да е зима, нали така). И колко са красиви те. По-красиви от всяка фабрично направена техноизмислица. Или безмислица, все тая. И после идва учудването – а къде съм бил през всичките тези години, та не виждах колко красиво падат листата! Или вали снегът. Или изгрява слънцето – все неща, които могат да те накарат да се разплачеш от възторг. Ако не си им до болка привикнал, та направо да не ги забелязваш. И то с презрение...

*
Ако има все още някой, който не знае коя е Анастасия или "какво е Анастасия", нека го обобщим набързо: Анастасия е онзи порив, който те кара в последния момент да уловиш последния влак и да се върнеш у дома. А "у дома" означава вътре в душата ти. Анастасия е онази, която те учи, че смисълът на живота е в това да живееш. Което значи да се радваш. На слънцето и на въздуха, и затова, че има дървета и че ти можеш дори да засадиш някое със собствените си пръсти, от което ще ти стане още по-радостно. Анастасия е тази, дето ти припомня, че ако имаш деца, те са милион пъти по-важни от стремленията на кариерата ти; пък нямаш ли деца – е най-добре да се замислиш по въпроса, как да се подготвиш и да станеш достоен за тях още преди да са дошли. Анастасия е тази, която ти прошепва за връзката ти с Бога и колко важна е тази връзка. И Анастасия ти казва, че човекът е най-важното, най-силното и най-съвършеното творение във вселената, бидейки любимото дете на Бог.

*
Макар да не ми се вярва все още да има хора, които не знаят коя е Анастасия. За популяризирането на книгите на Владимир Мегре за Анастасия тук, в България, се грижат Гера и Елена от "Звънтящите кедри". Те дори и конференция организираха. Конференцията се проведе във Военния клуб и - мога да ви кажа - беше супер. Видях в алманаха, че Гера се извинява за това, че на конференцията не присъствал Владимир Мегре. Добре де, ама човекът има сериозна работа, пише книга, не е някоя панаирджийска маймуна. Тия, които не вярват и не харесват Анастасия, няма да си променят мнението, дори и да видят (и да пипнат, като уверение, че съществува) Владимир Мегре. Пък конференцията според мен беше много полезна, тъй че никакви извинения не са нужни и Гера не бива да се тревожи от това.
Вследствие на тази конференция, както разбрах, е учреден комитет, който ще работи по откриване на академия и детско училище (които са описани от Анастасия и Владимир Мегре достатъчно подробно). А това е прекрасно. Защото ще има подготвени хора, които да обучават децата ни, че и нас как да подредим домовете си, градините и горите си и как да излекуваме мислите си...

*
Сигурна съм, че който няма представа от книгите за Анастасия, сега си казва, че това е някаква лудешка секта... ето дори и мислите ще подреждат на хората. Чисто промиване... Нямам намерение никого да убеждавам. Мога само да кажа следното: за да приемеш или отречеш нещо или някой (независимо какво е то), първо трябва да го познаваш. Защото приемеш ли, без да познаваш, си наивник, а отричаш ли, без да имаш представа за какво иде реч, си просто глупак.
Прочетете първа част на "Анастасия" и тогава пак ще си говорим.

Текстът е публикуван в сп. "Усури"

5 октомври 2009 г.

Сънувам ангели!

Нямате представа какво намерих в Интернет! Сайт, посветен на ангелите. Предполагам, такива сайтове ги има в изобилие, ама аз попаднах на този съвсем случайно – дето се вика – такъв ми бил късметът.
Богословските казуси са малко далеч от мен, и ето шанс значи, да науча нещо повече за пътя към Бога... "Можеш да повикаш който и да е ангел за помощ и подкрепа и той незабавно ще дойде". Или все някой ще дойде, няма да те оставят... Браво, много хубаво, продължавам да чета. "В един момент ще попаднеш на твоите ангели и ще видиш кой в каква помощ се е специализирал." Тук малко ми заприличва на Корпуса за бързо реагиране, ама продължавам. "Ангелите не са нито мъжки, нито женски, защото нямат човешки тела, те са изградени от енергия, любов и светлина. Но за да ни улеснят, се явяват пред нас в човешки вид, за да ги възприемем по-лесно". Добре, това звучи разумно, да не говорим пък колко е благородно. "Ангелите не искат да ги обожествяваме и да ги почитаме колкото Бог, ама като ги викаме, е по-добре да си направим олтар и да медитираме пред него." Наистина не разбирам от богословските науки и това започва вече да ме дразни, ако бях учила по-внимателно такива дисциплини, щях бързичко да отхвърля препоръките в сайта. Аз обаче съм "абсолютно начинаеща" и този сайт ме хвърля в смут. За да си направиш олтар, значи, че ще им се молиш и ще ги обожествяваш, нали? В сайтът освен това пише нещо в смисъл, че "когато си загубя нещо, викам моя ангел Магда и знам, че ще се открие загубеното". Тази ангелска версия вече съвсем ми заприлича на добре обучено куче. Заради това намирам приятеля си Краси и объркано му разказвам всичко. Краси видимо се забавлява, а коментарът му е: "Тези май бъркат ангелите с румсървис". Дори аз се засмивам и се устремявам към библиотеката – искам справка с официалното православие, защото и моите невежи очи виждат тук страхотно профанизиране на ангелския мотив. Сайтът е американски, без съмнение.

*

Православието също почита светите ангели, възхвалява ги и ги приема за наши невидими закрилници. Празнува се събор на свети архангел Михаил и небесното войнство. Всъщност някога имало еретици, които твърдели, че ангелите са сътворили видимата твар и като безплътни същества седят по-горе дори от Исус Христос, щото той нали е имал плът... После други някакви откровено служели само на ангелите, ама така се объркали в своите служения, че накрая се прекланяли май повече на ангела на тъмнината... Накрая през 319 г. се провел църковен събор, където се дискутирали редни и нередни църковни практики и било прието правило, което осъждало ония, които се молят не на Бога, а само на ангелите. Установено било как е правилно да се почитат ангелите и в каква степен да им се отдава тази почит и преди всичко било изяснено, че Бог е създател и баща на хората – ако някой не е разбрал – това е положението. Ако мислите, че произхождате от ангелите, най-вероятно сте в грешка. Ангелите също така не са домашни любимци. И не търсят загубени вещи.

*

Ангелите, които са най-близки до Бога, са огнени и се назовават "серафими". Доколкото разбирам, серафим на иврит означава "горящ". Прочее тези серафими наричаме също и архангели. Най-близки до Бога са архангелите Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриел и още няколко, които в православната традиция се наричат по един, а в западната – по абсолютно различен начин. Много интересно. Значи ли, че щом западното християнство има различни от нашите висши ангели (най-близки до Бога), то има и различен Бог? Все си мислех, че говорим за едно и също...

*

Серафимите горят от любов към Бог и подбуждат такава любов и у другите. По-нисшите чинове ангели ни помагат да доближим Бог чрез разбиране и просветление. Ангелите ни учат да овладяваме чувствата си и да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да господстваме над своята воля и да не се изкушаваме от щяло и нещяло. "Те са поставени да пазят всекиго от нас: добродетелните човеци укрепват, за да не паднат, падналите повдигат; и никога не ни оставят дори да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това." Ангелите се грижат за нас, вършат чудеса в името на Бог и предвестяват бъдещето, когато биват пратени от Бога. Ако ви се случи да сънувате ангели, може и да не ви впишат в свещените писания, но по всяка вероятност ще сте наясно какво следва да правите със себе си. Съвет от най-висша инстанция.
Знаете ли какво си мисля? Ако Бог не беше създал вироглавите си, свободни по своята воля деца, за какво щеше да му е нужно да създава армия ангели? Като всичко е било така подредено и хармонично, преди децата на Господ да разбъркат нещата. Нали знаете как е с децата – трябва да опитат от всичко, докато пораснат. (Понякога такива опити завършват с плачевен резултат). Ангелите в цялото си съвършенство и огнена светлина Бог е сътворил, за да се грижат и поддържат любимите му деца – човеците. Вероятно Бог не е имал предвид ангелите да търсят загубени ключове, но доколкото разбирам, са страшно добри в издирването на загубени души.

Текстът е публикуван в сп. "Усури"