21 февруари 2018 г.

Пагане Прорицателката

Върху парче суша, разположено между Азовско и Черно море, се белеела столицата Фанагория. Оттам великият Кубрат управлявал Велика България.
В богатата бяла Фанагория българите живеели охолно. Смели воини, храбри люде и прочути конелюбци били те.
Най обичал конете и жребчетата третият хански син. Ден подир ден играел с тях още от невръстен, та докато израснал. Боилите го наричали Аспарух – от бял кон, от бяла дреха.
Българите били красиво племе: белолики, пъстрооки, скулести. Заради ездата и воинските упражнения имали стройни и мускулести тела. Но за най-красива в цяла Фанагория смятали девойката Пагане. Очите й били сини като Азовското море, кожата й – бяла като морската пяна, а косите й – здрави като конска опашка. Много умения и дарби притежавала Пагане. Бог Тангра я надарил да бъде прорицателка и ясновидка, да пее красиво и да чува надалеч. Старите жени във Фанагория сочели Пагане за предсказателка още от люлката. "Когато Пагане се роди – разправяли охотно те, – върху клепките й бяха втори очи изписани, лилави на цвят. А което се е родило с четири очи, от Боговите кучета е – хората от зло да пази и тъмна сила сред народа да не допуска. Четириоките виждат това, което другите не съзират."
Пагане и ханският син Аспарух били приятели от деца – препускали с конете, тичали по поляните и плували в морето.
Един ден по пладне в ханската юрта влязъл Аспарух – хем дете още, хем левент строен. Той рекъл на татко си:
- Владетелю честити, моята приятелка Пагане иска да говори с тебе.
Спогледали се боилите, къде се е чуло и видяло невръстно девойче да настоява да се срещне с великия хан! Подсмихнал се владетелят и кимнал на сина си:
- Да влезе дружката ти, сине, щом е такава смела. Сигурно нещо важно има да ми каже.

Как продължава историята, вижте на https://www.facebook.com/PrikazkiZaBalgarskiPrincesi/

Авторката, Даниела Арсова, написа приказки за невръстната си дъщеря, защото си помисли, че българските момичета имат какви ли не модели на принцеси по телевизора, но никога не са чували, че е имало истински принцеси по нашите земи; че титлата им е княгини, че са били красиви, храбри, находчиви и много умни. И че столетия българите са се гордеели с тях и са ги възпявали в народни песни и предания.
И си помисли също, че е време българчетата да си припомнят корена си и да усетят, че могат да се гордеят с него. И със себе си. Самата Даниела нарисува княгините, Стаменова пък ги оцвети